Средата има значение за включване и участието на децата в дейности. Ролята на родителите е решаваща. Социалната среда е представена от семейство, връстници/приятели и в общността. Тя подсигурява на децата безопасен, подходящ и подкрепящ достъп до околната среда. Детето трябва да функционира ефективно в различен контекст-в дома и извън него, училището, здравна услуга и др. Околната среда предоставя множество стимули за развитие, но същевременно може да е бариера за социалното му включване. Важна е връзката с природата, която трябва да бъде поощрявана и осигурявана.

Уменията за общуване, които децата развиват през детството, са от голямо значение за взаимодействието им с връстници и възрастни. Те са необходими за формиране на приятелства и успешно участие в ежедневни дейности. Общуването е комуникация (вербална и невербална), поведение, отношение, емоция, обща дейност/игра.

Изграждането на социалните умения започва още от раждането. Детето активно взаимодейства с хората, които се грижат за него. Чрез общуването си с родителя, то започва да се учи и да развива своята социална компетентност. Тези умения, като част от развитието на децата, са важни, защото им позволяват да създават приятелства, да бъдат добри, да споделят играчки, да изчакват, да се радват на компания, различна от тази на мама и татко. Чрез имитация на възрастни и моделиране, игра, както и в учебния процес, децата учат и практикуват социалните и комуникативните си умения, необходими за ангажиране в дейности.

В семейството – Именно семейната среда полага основите за формирането на социалните умения. Децата имитират поведението на родителя. От тях се учат да комуникират. Важно е какво ще предадем на детето си, защото после то ще предаде същото в обществото.
В училище/в детската градина – Там детето се среща с връстниците си и споделят обща цел-да се учат, да играят, да споделят, да създават приятелства, да изчакват. Развиват уменията привързаност, емпатия, сътрудничество, разбирателство, помощ и подкрепа. В детската градина и в училището децата стават по-самостоятелни, пренасят наученото от родителите си.
На детската площадка/детско тържество – Отново общуват с връстници в игрови процес. На детската площадка го има моментът на изчакване на ред(на пързалката, на люлката, на катерушката). Ако детето е по-малко, родителят може да се включи в играта. При по-големите деца е полезно те да са по-самостоятелни в общуването си с другите. Родителите(познати или не) също трябва да комуникират правилно и да насочват децата си.

На детските тържества има почерпка, песни, танци и много игри. На тези събития най-важното е децата да се забавляват. Но това за тях е едно емоционално изпитание на комуникацията, поведението и отношението.

На гости – Пренасяне в друга семейна среда. Детето ще общува с възрастни и връстници. Предварително родителят трябва да научи детето какви правила да спазва на чуждо място- използването на вълшебни думички, уважение към по-големите. Ако в семейството има други деца, но то не иска да играе с тях, не трябва да се пришпорва. Децата постепенно започват да се радват на компанията на други и да добиват увереност в уменията си за общуване.
В магазина – Тук най-често децата комуникират с родителите си- дава им се право на избор, обсъждат се покупките. Отново трябва да бъдат наложени някои правила. Не е задължително, когато мама и татко говорят с възрастните и детето да го прави. Неговата вербална и невербална комуникация зависят само от него.
В парка – Зависи с каква цел се посещава-семейна разходка, каране на колело, игра с топка/фризби, извеждане на домашен любимец, игра на детската площадкаà(връщаме се на т.3 и 4) ß разходка с майки и деца. В парка детето отново учи и практикува своите социални умения.
При лекаря – Детето ще трябва да общува с непознат възрастен, който ще изисква нещо от него. Това може да бъде тревожно. à Припомнете си статията „ ДА СЕ НАУЧИМ ДА ИЗЛИЗАМЕ НАВЪН”.

Децата, които имат нарушения в общуването трудно или изобщо не инициират контакт с възрастни и връстници. Имат емоционални и поведенчески прояви. Някои от тях предпочитат индивидуалната игра и не се включват в групови дейности. Не споделят своите играчки, но не разбират защо не могат да вземат чуждите. Трудно заучават правила.

(!) Играта е основният начин, по който децата общуват. Това е естественият метод, с помощта на който детето опознава заобикалящия го свят, придобива умения за общуване и социализация. За да научим детето на това, трябва много да играем с него, да го включваме в групови занимания,където малко или много ще се наложи да му помагаме.

Независимо, че децата срещат трудности, не трябва да им се отнема правото да общуват. Точно НИЕ(родители, терапевти и учители) сме хората, които ще им помагаме и ще ги подкрепяме.

Насоки:

Да включваме детето в разнообразни групови дейности и игри;
Да го научим на правила и вълшебни думички;
Да предоставим възможност на детето да практикува социалните си умения на различни места;
Да бъдем пример за него;
Да го поощряваме;

-------------------------------------------

Използвани източници:

1. МЕТОДИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО „Ранна интервенция на уврежданията

чрез създаване на Център за ранна интервенция на уврежданията“

2. "Ерготерапия в педиатрията" Петя Минчева

Етикети: социални умения, социално включване, независимост, затруднения, аутизъм, комуникация, адаптация