Играта е идеална възможност за родителите да опознаят света на своите деца и да разбират по-добре техните чувства и действия. В игра с детето си възрастните виждат света през неговите очи. Взаимно споделят внимание и емоции.

Играта, подкрепена от възрастни, подпомага подготовката на детето за детската градина и училището. Тя е основният начин, по който децата общуват. От самото си раждане детето е потопено в света на играта. Това е естественият начин, по който то учи. С помощта на играчките детето опознава заобикалящия го свят, придобива умения за общуване и социализация, и се подготвя за дейностите от ежедневието.

С времето играта търпи развитие, разнообразява се и се усложнява, преминава в различни етапи. В нова ситуация и с нов партньор(дете или възрастен)тя е различна. В съвместната игра децата се научават да споделят своите играчки, да спазват правила, да изчакват реда си, да си сътрудничат и да помагат на другите. Самостоятелната игра, където се манипулира с играчка, преминава в споделена игра с родител- да я подава на възрастния, за да установи с него контакт. Появяват се провокация и имитация, познавателният елемент в играта, потребността от ритъм, музика, рисуване. С развитието на детето то включва в играта си реч, фантазия и се наблюдава социална активност. Ако е налице някакво нарушение на детето, то проличава най-забележимо в играта.

ИГРАТА Е:
УРОК	ВЪОБРАЖЕНИЕ
СВОБОДА	МОТИВАЦИЯ
ЕМОЦИЯ	ЗАБАВЛЕНИЕ
(!) ОБЩУВАНЕ

Игри от 4-12 месеца
Манипулативна игра	Възниква около 4-5 месец. Действия с играчки,достъпни предмети и частите на тялото-хващане, почукване, разглеждане, лапане, разклащане, прехвърляне от едната ръка в другата. Така бебето изследва сетивните свойства на предметите.
Ритуализирана игра	Появява се около 6 месец. Взаимосвързани действия между детето и възрастния-манипулации с предмет, издаване на звукове и други.
Игри от 1-3 години
Предметна игра	Възниква в края на първата година.Използване на предметите, според тяхната функция и свойствата.
Сюжетно-ролева игра	Появява се след втората година. Пресъздават се сюжети от ежедневието. Обясняват се действията на персонажите. Използва се много въображение.
Игри в предучилищна възраст
Творчески игри	Самостоятелни и свободни игри.Създават се от играещите и пресъздават човешките взаимоотношения и дейности. Сюжетно-ролева, игра-драматизация и конструктивна.
Игри с правила	Състезателен характер, с победител-подвижни, музикални и др.

Насоки

Децата, които срещат трудности в игровия процес най-често са зависими от някой друг,който да им даде мотивация, да играят. Те се затрудняват в изследването на предметите(сетивната информация, която носят), използването им по предназначение, във включването на въображаем и творчески елемент в играта, в споделянето на играчка/ дейност с останалите, в общуването, в изразяването на емоцията, която носи играта. „ДА СЕ НАУЧИМ ДА ИГРАЕМ!”- за да се научи детето да играе, задължително и родителят трябва да умее, и да се включи в процеса. Вие сте първото му другарче, което ще му покаже заобикалящия свят.

Винаги търсете възможности да поощрявате взаимодействието и сътрудничеството.
Всяко дете си има любимо занимание/игра. Дори и неговата любима дейност да е необикновена, намерете начин да я споделите. Може да бъде награда за детето, както и мотивация, за да го научите на нещо ново и полезно.
Следвайте детето в неговата игра. Ако не е съгласно от първия път да я сподели с вас, ще бъдете само страничен наблюдател. Опитвайте отново постепенно.
Вие влизате в света на детето-ако неговата игра не е функционална, намерете предмети/играчки, които да са по-подходящи и постепенно въвеждайте други дейности. Но ако детето има основни умения да играе, развивайте играта, усложнявайте я, като не забравяте да включвате елементи на забавление и обучение.
Важно е при играенето да се развиват уменията за общуване, споделянето на играчките, изчакването на ред, сътрудничеството, спазването на правила. Важно е децата да опознават своите емоции.
Избраната дейност трябва да има ясно начало и край. Нека детето да е наясно как започва играта и как/кога приключва. Ще е по-щастливо то да завърши дейността и да знае какво ще се случи след това.
Чрез играта и играчките да учим децата на различни понятия-„малко”-„голямо”, „еднакво”-„различно” и други.
Когато вашето дете е способно да играе самостоятелно с няколко играчки или игри, тогава започнете да въвеждате други членове на семейството/ приятели.
Трябва да поощряваме участието на детето в семейните дейности-домакински задължения, разходки, пазаруване, работа в градината и др.
Ако играта е на пода, седнете на нивото на детето.
Да не се поднасят много игри наведнъж и да се повтарят научените такива.
Да се оставят децата, да правят избор и да изучават свойствата на играчките.

-------------------------------------------------

Използвани източници:

1. МЕТОДИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО „Ранна интервенция на уврежданията чрез създаване на Център за ранна интервенция на уврежданията“;

2. "Ерготерапия в педиатрията" Петя Минчева ; Живот с аутизъм, Brenda Hatton

Етикети: игра, социални умения, психическо развитие, емоция, адаптация