ЦСОП - град Варна
център за специална образователна подкрепа

Стадии на детската рисунка

 

Изготвил статията: Антония Михнева

Арт терапевт, Специален педагог

ЦСОП - Варна

 

СЪЩНОСТ НА ДЕТСКАТА РИСУНКА

Интересът към детските рисунки и тяхното изучаване се засилва особено след появата на Фройдизма, на психоанализата и на художниците „футористи” и „експресионисти”. Известно е, че много авангардисти и модернисти се стремят да подражават в своето творчество на детското. Изследванията на детските рисунки и разкриването на тяхната същност в много случаи са противоречиви. Но едно е общопризнато – детската рисунка е силно изразно средтво на детето. Сложен е отговорът на въпроса какво изразява детската рисунка. Дали това са вътрешни импулси, скрити желания, подсъзнателни инстинкти и нагони, потребност от двигателна активност, потребност от дейност, израз на социален интерес към обкръжаващия свят и желание да го опознае и да се включи в него, подражание, графичен знак, сигнификация, образ от действителността или негово подобие, и др.

Неоспоримо е това, че детската рисунка изразява цялостната същност на едно дете, равнището на неговото психомоторно и личностно развитие. Редица автори посочват, че рисуването отразява обществения опит на детето, неговите възприятия и представи. Известно е обаче, че то не отразява точно и пълно действтелността, а я отразява така, както си я представя, както я вижда, както му диктуват неговите чувства и отношение на обектите в нея.

За малкото дете , което още не владее добре устанат реч и не познава писмената, рисуването се явава и средство за комуникация. Ако се пита какво е нарисувало, то обяснява и допълва своето изображение с думи. Ето защо някои автори определят рисуването като особен вид реч.

Известно е, че в своето „произведение” детето изразява редица преживявания и чувства, които го вълнуват. Това може да се открие в избра и използването на цвят, в големината на изобразения обект, в одухотворението му, в пространственото разположение, в композиционното съчетание. Тези елементи са особено ярко застъпени, когато крият безсъзнателни нагласи. В клиничната практика определени диагностични находки в рисунката кореспондират с клиничната картина и могат успешно да подпомогнат терапевтичния процес.

 

 

СТАДИИ НА РИСУВАНЕТО

Доизобразителен период – до 2-годишна възраст

Характерни са нецеленасочени движения, определяни като тип „драсканици”. В процеа на игрово експериментиране детето бързо научава, че различните видове движения оставят различни видове следи и в резултат на това започва да се развива един вид „речник” от следи. По-късно комбинацията от тези различни следи ще служи за създаването на репрезентативни рисунки, съзнателно намерение вътрешният образ, идея, мисъл, чувство, да бъдат взети и предадени в рисунката, така че да бъдат споделени с някой друг. По този начин добре се вижда, че рисуването е в много отношения огледало на езика.

Около 1-годишна възраст детето прави хаотични черти, като постепенно започва да се формира зрително-моторната координация. След като очите свикнат да следят дирята, детето започва да изпитва истинско удоволстие да „надраска” белия лист без да изобразява нещо конкретно.

Между 1 и 2-годишна възраст детето започва целенасочено да оставя видими следи. Драсканиците стават по-контрлирани и са в рамките на листа. Към 2 години то може да изобразява вертикални линиии. Рисунките все още са трудни за разбиране и не могат да бъдат използвани като диагностично средство. Единствения тревожен сигнал е, ако детето не проявява интерес към рисуването.

Начало на изобразителната дейност – между 2 и 4-годишна възраст

Децата рисуват това, което знаят за предметите, а не това което виждат. Между 2 и 3 и половина години детето открива, че листа има край. Открива също и, че с линии, точки и петна може да изобрази конкретен образ. На този етап е изключително важно да рисува това, което иска. Интелектуалното предизвикателство на тази възраст е да види и изобрази достатъчно хатактерни признаци на персонажа. С навършването на 3-тата година безпорядъка се организира и започва да се контрлира. Драсканиците се свързват с образи, но те са неустойчиви – една форма е веднъж дърво, друг път кола. Между 3,5 и 4-годишна възраст се развива пространственото мислене – детето открива, че можа да побере целия свят на листа си. На този етап детето може да изобразява примитивно човек. Към 4-тата година се забелязва отчетливо преминаване към по-конкретни образи. На този етап децата се учат от повторението и в рисунките им се открива изобразяванео на едни и същи форми. Характерни са лаконичните образи, а рисунките носят фрагмантарност и дипропорциониране. Започват да се появяват съзнателно изобразяване на прости форми – кръг, квадрат, правоъгълник в комбинации. Индивидуалната работа с детето и разнообразните занимания подхранват желанието на детето да продължи да се занимава с изобразтелна дейност.

Изобразителен период – 4 до 6-годишна възраст

Нарисуваното вече е разбираемо. Композицията се състои от несъвместими на пръв поглед предмети. Детето рисува същественото, значимото за него. Някои части на обектите са игнорирани за сметка на друггите, а детайлите умишлено се пропускат. Формите се схематизират, постепенно се появяват ситуации  и произтичащите от тях взаимодействия – предпети и хора започват да „контактуват”. Рисунките се отличават с декоративна цветност, колоритът е чист, ярък, а образите подчертано плоскостни и условно оцветени. Често пъти рисуват много шарено. Повишен е интересът към функцията на предметите – птиците се изобразяват в полет, рибите плуват... Децата рисуват хората квадратни. Хоризонталната линия постепенно измества вертикалната, което е сързано с идеята за времево развитие.

Период на опит да се рисува „като възраствен” – 7 до 12-годишна възраст

Спецификата на рисунките отразява напълно обективни качества на предметите. Пропорционирането на частите и фигурите става неотменна част от изобразителния процес. Изградени са механизми за пространствено позициониране на листа. През този период се забелязват три етапа със специфични особености в развитието на изобразителната дейност:

  • Рисуване на обекти без тематична и пространствена връзка;
  • Графичен или живописен разказ с плоскостно изображение и деоративна цветост;
  • Преход от двуизмерно към триизмерно перспективно пространствено изображение.

Децата все още се вълнуват от въпроса „какво рисуват” а не „как го изобразяяват”. Рисунката-разказ е логична последница от интереса към предметния свят, като постепенно към него се прибавя чувството за взаимовръзка, симетрия, ритъм и композиция.

Възрастов стадий -  12 до 14-годишна възраст

Децата вече отразяват перспективата и трайно проявяват склонност към триизмерно изобразяване и обемност. Те обичат локалния цвят, рисуват това, което виждат, но са въководени от желание да наподобяват натурата. Създават се предпоставки за пълноценно професионално художествено образование, а друга част от децата завинаги се разделят с представата си за рисуването като увлекателно занимание, каквото е било до момента. Т.е. в този период децата преминават от света на детето към света на възрастните и след 15-тата година категорично се очертават индивидуалните интереси.

 

(!) Важно е да се знае, че рисуването на деца със забавено развитие, умствена изостаналост, аутизъм, генерализирано разстройство на развитието и др., се отличава с липса на активно драскане в доизобразителния период, с рязко изоставяне в съпоставянето на рисунката с нейния образец в изобразителния период, както и с неадекватност при поставяне на определена задача за рисуване, с невъзможност да се обединят форми и фигури в цялостно изображение, отсъствие на пространствена ориентация и съобразяване с каквато и да е перспективна система над 7 години.

 

----------------------------------------------------------

Използвани източници:

  1. Батоева, Д., „Педагогическа и психологическа диагностика”, София 2007;
  2. Еванс, К. „Отвъд думите – арт терапия с деца от аутистичния спектър”, София 2014;
  3. Караджова, К., „Диагностика на деца с умствена изостаналост”, София 1999;
  4. Караджова, К., „Използване на играта като средство за въздействие и развитие при деца с умствена изостаналост”, София 2013;
  5. Попов, Т., „Арт-терапията при деца”, Габрово 2016;
  6. Чулова-Маркова, Д., „Кодът на детската рисунка”, София 2017