ЦСОП - град Варна
център за специална образователна подкрепа

Да се научим да излизаме навън

 Изготвил статията: Михаела Георгиева

                                   ерготерапевт, ЦСОП Варна

 

Социално включване

Средата има значение за включване и участието на децата в дейности. Ролята на родителите е решаваща. Социалната среда е представена от семейство, връстници/приятели и в общността. Тя подсигурява на децата безопасен, подходящ и подкрепящ достъп до околната среда. Детето трябва да функционира ефективно в различен контекст-в дома и извън него, училището, здравна услуга и др. Околната среда предоставя множество стимули за развитие, но същевременно може да е бариера за социалното му включване. Важна е връзката с природата, която трябва да бъде поощрявана и осигурявана.

(!) Излизанията са важни за изграждането у детето на познания за света.

Вкъщи те са се научили да се доверяват на ограничената среда, в която живеят, както и на малкото хора, които я споделят с тях. Навън пространствата са по-големи, средата различна и непредсказуема. Доброто планиране и осигурената подкрепа, от близките, позволяват тази стъпка от развитието на детето да премине по-лесно.

 

Мотивация:

Интересът на детето е по-голям от неговия страх, от нещо ново – мотивацията превъзмогва безпокойството. Ето защо не се отказвайте да опитвате нови дейности. Добре би било, обаче, предварително да подготвите детето.

Преход:

Някои от децата могат сами да усвоят какво им предстои и затова не се безпокоят. Но други не могат да предвидят тези промени.Детето се нуждае от подготовка за новото(преходите).

Подготовка:

*  Ако детето ви разбира, обяснете  му къде отивате. Простите думи са може би по-ефективни, например „магазин” или „баба” и т.н. Ако думите са объркващи, дайте на детето някакво друго подсказване(асоцииращ предмет), например чанта за пазаруване или ключовете от колата, които са свързани с мястото или дейността. Подготовка с фотографии на местата, където редовно ходите, или на хората, които посещавате. Ламинирани ги дайте на детето да ги държи, докато пътувате, за да му напомнят за тяхното предназначение. Всички в семейството трябва да ги използват.

*  Подгответе детето за продължителността на посещението(час, седмица и т.н.) и какво ще се случи, когато то завърши (например „след това се връщаме вкъщи да пием чай”). Ако е някаква любима дейност му обяснете дали и кога ще се занимава с нея отново. Подгответе ги за края на заниманието(„5 минути до края”). При нужда,можете да организирате „завършваща” дейност-любима храна, комикс, филмче и др.

*  При определени обстоятелства си струва да информирате околните/ роднините предварително за вашето посещение, с цел да получите тяхната подкрепа.

Безопасност:

Много деца имат намалено или никакво чувство за опасност в обществото.

-          Физически предпазни мерки: Помощни каишки,особено ако детето не обича да се държи за ръка. Паркирането е добре да се избере така, че да сведе до минимум пресичането на улици. Пешеходните зони предлагат по-безопасна среда.

-          Отскубване: Ако вниманието на детето се грабва от нещо вълнуващо и то се отклонява, като забравя за опасността. Прости и подходящи награди, които да поощрят детето да стои близо, могат да бъдат полезни. Променяйте наградата от време на време, за да я поддържате интересна. Самата похвала често е добър мотиватор.

-          Непознати: Някои деца не правят разлика между приятели и непознати, и показват голяма привързаност. Добре е детето да бъде научено на по-приемливи начини за поздравяване, докато е малко, например да се здрависва, да се усмихва или да казва „Добър ден”.

 

Справяне със стреса или избухванията в обществото

Ако вече сте се сблъсквали с тази ситуация сред хората, опитайте се да определите каква е била причината за избухването, за да бъдете подготвени за следващия път. Какво става по време на избухването, какво се случва точно преди него и след него?

Бъдете готови за избухване, отколкото да чакате то да се появи-например да криете любима играчка или почерпка за спешни случаи. Това ще ви даде доверие в собствените сили и е по-вероятно да работи.

Част от вашите трудности в обществото се дължат на това, че е малко вероятно някой около вас да ви разбере, а посред избухването вие не сте в състояние да обясните. Ако посещавате някое място редовно, полезно е да осведомите персонала за затрудненията на вашето дете. Те могат да разберат положение ви и да получите по-снизходително отношение.

ЗАТРУДНЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Детето иска да отиде някъде, където вие не сте предвидили.

 

Обяснете няколко пъти къде отивате или защо трябва. Ако желаното от детето място може да бъде посетено по-късно, кажете му кога(„след пазаруване”, „в понеделник”, „през лятото”).Опитайте се да насочите вниманието към приятна част от излизането(„ще отидем до магазина да купим играчка от автомата”). Ако е необходимо подгответе любима играчка/лакомство за спешни случаи(НО ГИ ИЗПОЛЗВАЙТЕ С МЯРКА!).

Детето не иска да отиде някъде, където сте предвидили.

Уверете се, че детето е наясно с предвиденото местоназначение. Обяснете отново. Помислете дали има нещо затрудняващо на това място, което да предизвиква отрицателна реакция.

Детето се измъчва от тълпи.

Избягвайте ги, ако е възможно. Избирайте ненатоварено време за пътуване, пазаруване и т.н.

Реакция срещу внезапни шумове и събития.

 

Някои деца се успокояват от коментарите на родителите за непосредствено предстоящите събития, например „това е едно малко момче”, „това е зоомагазинът”, „идва камион” . Ако това помага, придържайте се към сбит и прост език и само към коментари, които мислите, че са полезни.

Страх от животни, например кучета.

 

Вие ще трябва да бъдете техния радар, за да ги предупреждавате и след това открито да им вдъхнете увереност.

Детски празници.

Подобно на тълпите, празниците могат да бъдат кошмарни за някои деца, а други ги обичат въпреки това. Вашите реакция и поведение зависят от детето.

Чакане.

Обяснете защо чакате, като поощрите детето, например „нашият ред е след онази госпожа”, „след 5 минути”, „когато си изпия кафето” или „нека да видим дали автобусът идва”.

Детето не иска да влезе в магазина.

 

Потърсете причината – прекалено ярки светлини, твърде шумно, твърде много хора, необичайни миризми. Използването на шапка с козирка/слънчеви очила или слушалки са идеи да насърчите детето да се отпусне.

Детето избухва в магазина.

 

Осведомете персонала за затрудненията. Предварително обяснете на детето къде отивате и какво ще правите. Използвайте много фотографии-на магазина, на продуктите и хората вътре. За детето това е непредвидимо място.

Детето не иска да сътрудничи, когато пробвате нови дрехи или обувки.

Избирайте удобни обувки от приятен, за детето, материал. Каталогът за покупки, с номерата, е също една добра алтернатива.

Детето се безпокои за направлението, в което ще пътува.

Подгответе се със снимка на мястото, помощен предмет. Обяснете му.

Детето се безпокои, когато „познатия път” се промени.

Отделете време да подготвите детето за промяната. Подскажете му с познатите вече начини.

Детето вдига тревога от шум, който издава колата.

Открийте кой точно шум е обезпокояващ  и ако можете го отстранете. Вариант е да прикриете шума с любима музика от радиото  или собствени слушалки.

Детето се безпокои, когато пътува с автобус или влак.

 

Опитайте се да пътувате в тихи времена, извън „пиковите часове”, и постепенно го приучете на търпимост към другите. Ако това е в натоварено време, може да помогне любима играчка/занимание или музика.

Тревожността на детето предизвиква пътна болест.

Използването на торбички може да бъде много успешно.

Посещение при зъболекар или друг лекар

Често е по-добре просто да се посети зъболекарския кабинет, без да се правят никакви опити да се прегледат зъбите. Направете това няколко пъти, така че детето да свикне с миризмите на стаята, с шумовете и със зъболекарския стол. Гумените ръкавици могат да са плашещи. Позволете на детето да си играе вкъщи с тях и да опознае техния мирис и материя.

Използвайте ролева игра. Упражнявайте се с малки огледалца и записи на звуци. Разглеждайте тематични книжки или филми .Използвайте поощрения и награди.

 

 

-------------------------------------------------------------------------

Източницит:

1. "Живот с аутизъм", Brenda Hatton

2. "Ерготерапия в педиатрията", Петя Минчева