Автор: Анна Динчева, сензорен терапевт, завеждащ Комплексната програма по Ерготерапия и сензорна терапия към РЦПППО София-град
Сензорна интеграция
Сензорната интеграция е неврологичен процес, при който всички сетивни стимули от заобикалящия ни свят и от нашето собствено тяло се преработват, анализират, интерпретират, така че да можем да реагираме адекватно на физическите и социални ситуации, в които попадаме всеки ден/час/минута/. Този процес е неосъзнат /така както дишане, ходене и мн.др./, но е основополагащ фактор в ранното детско развитие. Дългият път, който детето изминава от утробата до структурираната среда в детската среда, е свързан основно с трупане на опит-сензорен, социален, емоционален и т.н. От това кака детето възприема тялото си, физическите компоненти на средата /хора, предмети, причинно-следствени връзки между тях/, зависи как ще взаимодейства с нея /как ще играе, общува, и т.н./. Подобно на процеса на изграждане на къща, бебето поставя основите на бъдещите си способности, трупайки сензорена информация /тактилна, слухова, зрителна, проприоцептивна, вкусова, обонятелна, вестибуларна и т.н./, въз основа на която опознава тялото си, света и хората около себе си и това как да манипулира средата.
Нарушения на сензорната интеграция
Сензорно интегративна дисфункция (СИД)
Подобно на функционирането на зъбните колела, когата е засегнат дори един компонент от системата /един сензорен канал/ по отношение на преработака и анализа на сетивната информация, това дава оказва пряко влияние върху всички останали компоненти и върху цялостното функциониране. Ето защо при наличие на проблем в процеса на преработка на информацията постъпваща по сетивните канали, говорим за сензорно-интегративна дисфункция. Този дисбаланс в обработката на сетивната информация, в зависимост от степента и сетивните канали, които са най-силно засегнати, дава пряко отражение върху функционирането на детето
- Игра
- Общуване
- Езикови умения
- Хранене
- Сън
- Адаптация
При СИД е важно да знаем:
- Това е нарушение в процеса на обработка и организация на информацията
- Дисфункция, а не липса на функция /всички сетивни канали са физиологично съхранени/
- Сетивните канали работят, но не комуникират ефективно помежду си
- Не задължително означава умствена изостаналост и не понижава IQ
Къде можем най-често да срещнем СИД:
- Аутизъм
- ХДВ
- Генетични синдроми
- ДЦП и други неврологични
- Обучителни трудности
- Нарушения в езиковото развитие
- Емоционални и поведенчески разстройства
- Недоносени деца
- Деца от институции
Често срещани симптоми
- Тревожност
- Необичайна реакция на стимули
- Агресия/автоагресия
- Ограничени праксисни възможности
- Поведенчески проблеми
- Обучителни трудности
Основни проявления на СИД
- Свръхрегистриращ тип – наблюдава се необичайна, силна реакция /защита, бягство, избягване/ на незаплашващи стимули от ежедневието, на които често дори не бихме обърнали внимание
- Хипорегистриращ тип – налице е забавена реакция или често липса на такава дори при наличие на интензивни стимули /забавена реакция на болка и съответно поведение застрашаващо собственото здраве/
- Търсене на стимули – често децата със СИД / основно деца с аутизъм/ буквално изпитват сензорен „глад“ и непрекъснато търсят стимули в заобикалящата ги среда /постоянно са в движение, налице е стереотипно поведение и автостимулации/
Маркери в бебешка и ранна детска възраст
- Забавяне в двигателното развитие асиметрия в стойката на тялото
- Нежелание да се гушка и да бъде докосвано
- Изключително силно нарушение на съня
- Проблеми със сукане, преглъщане, пиене, хранене
- Атипични реакции към безвредни стимули в допълнение към хипер-или хипоактивност
Маркери в предучилищна и ранна училищна възраст
- Забавяне в двигателното развитие
- Несръчност
- Необичайно поведение: агресия, регрес
- Лоша стойка
- Нощно напикаване/Страхови състояния
- Слаба памет
- Липса на концентрация
- Обучителни нарушения, непродуктивност
- Забавено развитие на речта
Детето със СИД в детската градина/училище
- Средата- важно е физическата среда да бъде структурирана и съобразена със специфичните сензорни нужди на детето. Свръх регистриращото дете се нуждае от изчистена среда с дозирано количество стимули съобразени с нуждите му, хипорегистриращото дете търси интензивни стимули, които да му носят достатъчно сетивна информация и средата трябва да му ги предоставя.
- Екипът – детето със СИД се нуждае от мултидисциплинарен екип за подкрепа /учител, логопед, психолог, ерготерапевт, родител и др./
- Учебният материал- задачите, които се поставят на детето, както и начинът на предоставяне на новата информация, трябва да бъдат съобразени с начина по, който детето преработва информацията, както и със засегнатите сетивни системи /силни и слаби страни /
- Материалите- важно е материалите, с които децата играят и учат да носят достатъчно и адекватна информация за всяко едно дете като се следват базисните принципи свързани с безопасност и адекватност /по отношение на размер, цвят, материал и д.р./.
- Помощни средства- след оценка на индивидуалните потребности е важен подборът на помощни средства, които да подпомагат процеса
29 май 2020